Точно така. На никого. И чак когато наистина го проумееш това, ще се изправиш на крака. Ако ти сам не се погрижиш за себе си, ако ти сам не пожелаеш да започнеш да се развиваш, да промениш статуквото си, да повишиш качеството си на живот, да осъществиш мечтите си, никой друг няма да го направи вместо теб.
Дори тези от обкръжението ти, които най-много ти повтарят колко си важен и ценен за тях и колко те обичат, дори тях не ги е грижа чак толкова за теб. И това е нормално, защото ти единствен знаеш какви са твоите нужди, никой друг не ги знае и за това няма как да ги изпълни вместо теб.
Започни от днес да се грижиш за себе си и за бъдещето си, както всеки се грижи сам за себе си. Ако ти не направиш промяната, друг няма да я направи вместо теб. И ти го знаеш. И те го знаят. Но са твърде заети със себе си, за да ти обърнат внимание на това.
Да.
* * *
Това не са празни приказки, казвам ти от мой личен опит. Седях и мрънках и недоволствах и дълго бях в депресия, търсех причините в себе си, в другите, в средата си. Опитвах се да стана и пак падах, пак ставах и пак падах, до момента, в който осъзнах, че колкото и да съм зле, колкото и да съм подтисната и депресирана, аз няма да получа помощ отвън. Когато падах, сама падах, никой не ме буташе, но и когато ставах, никой не ми подаваше ръка! След като се огледах и видях как всеки сам се бори за себе си, за развитието си и добруването си на тази земя (хм), аз осъзнах, че нещата няма да се променят. Няма да получа помощ отвън, няма да получа проблясък някакъв, или стимул, или каквото и да било, което да ме промени и избави от депресията. Тая работа трябваше да я свърша аз, всичко беше в моите ръце.
След това винаги, когато бях изправена пред избора - да се отдам на депресията, или да направя нещо градивно за мен, аз си казвах - ако аз не го направя, друг няма да го направи, защото на никого не му пука дали ще се депресирам, или ще живея пълноценно.
И тогава правех своя избор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар