Да взема да се разпиша най-сетне. След случайно стечение на обстоятелствата така се случи, че получих диплома за висше образование специалност архитектура (магистър) и следователно от мен се очаква да проявявам някакъв минимален интерес към архитектурата. За да не разочаровам родителите, които вложиха толкова много в случайното ми образование, реших да направя няколко напъна и поне показно да покажа, че архитектурата не ми е най-съвсем безразлична.
Следях разни известни български блогове с коментари за съвременната архитектура главно в София и останах разочарована от публикуващите там. Това, което не ми хареса, е постоянният критицизъм и негативизъм, какво се прави всъщност - качват снимка на някоя сравнително нова сграда я критикуват - колко зле била, как тук не трябвало да е така, там пък архитектът не пръстите, а не знам какво си оставил и прочие безсмислени истории. Това ме отказа от следенето на такива блогове и съвсем леко ме стимулира да покажа положителния пример.
Както си признах, не ме интересува архитектурата, случайно ми дадоха дипломата, не практикувам тази професия, от което следва, че мнението ми по тези въпроси не е меродавно. И все пак това не ми пречи да имам мнение и да не ме е срам да призная какво и защо ми харесва, с риск невежеството ми да проличи.
След една разходка из Люлин 6, забелязах някои по-нови блокчета, които ми се сториха
интересни. За съжаление не можах да ги обиколя и разгледам по-обстойно, но все някой ден може и да си поправя грешката. Та, за първото блокче мога да кажа, че ми хареса етажирането, макар и да не ми се връзва баш баш в контекстната среда. На хората определено ще им се мокрят масите и столчетата на терасите, но за това пък ще ги грее повече слънце, отколкото мен, че не живея там. Е, верно че ще вижда всичко какво се случва на терасата на комшията отдолу, а този отгоре редовно ще ги праши като си тупа завивките сутрин, но въпреки това на мен ми харесва. Харесвам и цветовете. В тази ранна пролет, когато още нищо не се беше разлистило, цветовете внасяха топлина и свежест.
На сегашните студенти тази сграда ще им е доста позната, особено тези от катедра "Жилищни сгради", защото присъства в учебника на арх. Б. Генова "Апартаментни сгради". Определено трябва някой ден да изляза специално за да гледам и снимам сгради, защото ми стана интересно. Къщичката ми хареса заради изчистените форми и белия цвят - непретенциозен, но в случая ефектен. Би било добре да се види по-отблизо какво що се случва и читаво ли се живее в това люлинско чудо.
Каква приятна кооперацийка, рекох си, като минах покрай нея. До колкото ми е известно колегите архитекти, подвизаващи се като критици, от всичко най-мразят тези хубави свежи цветове, които започнаха от едно време насам да се появяват по измазаните ни фасади. Не разбирам какво толкова против имат жлъткото, резедавото, кремавото или нежно розовото. Като говорим за панелките - ооо, колко сиви, мрачни и подтискащи били, а като говорим за сегашните измазани и оцветени комбинации - леле какъв кич, цигания и не знам си какво.
Ами аз лично с удоволствие бих си боядисала къщата в приятно розово.
Това, което ми хареса тук и ме накара да снимам, не са само свежите цветове, ами и като цяло раздвижената фасада. За мен тази сграда е пример за това как с малко средства може да се постигне приятен и непретенциозен вид. Всъщност именно тази сграда ме стимулира да не обръщам гръб на професията си, а да й дам шанс.
С тази публикация поставям началото на новата ми връзка с архитектурата като си обещавам, че ще бъда по-отговорна, сериозна и постоянна в това, защото се убедих, че "Ако си малодушен и безволеви, няма да стигнеш до никъде".
Статията е отворена за коментар - какво ви харесва в това, което казах и показах? Какво бихте добавили от свое име и изобщо споделете нещо от вас си :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар