вторник, 11 февруари 2014 г.

Жълтите очи на крокодилите

автор: Катрин Панкол

страници: 430
цена: 14лв
издателство: Колибри

Истината е, че очаквах повече. Героите са много, сюжетите са интересни, характерите са различни, макар и еднопластови и като цяло историята се разказва някак си повърхностно, елементарно. Искаше ми се авторката повече да се задълбочи в емоциите на героите, по-подробно да разкаже какво се случва, как се развиват в главите си. Не се усети промяната във Филип, нито в Жозефин, просто са споменати факти - той е станал по-човечен, тя е отслабнала и прочие, но как се е стигнало до там, какво са усетили, чувствали, мислили, как са се развили главите им... не става ясно.
Отношенията на Жозефин с майка си Анриет според мен са ключови за поведението й. Но тази сюжетна линия замря - казала дъщерята някакви неща на едно събиране, после си спомнила нещо докато седяла с главата в мивката и толкоз. Аз дори не разбрах, че е била под течащата вода - после дъщеря й не е казала нищо за мократа коса, най-малкото.
На места вулгарният речник ми идва в повече, особено в началото. Изглежда сякаш авторката нарочно е писала така, за да грабне вниманието на определена аудитория, но после е загубила тази последователност - Марсел вече не говори по-цинично от другите.
Смъртта на Антоан на края не ми дойде добре, за мен това си беше чисто и просто премахване на герой, с когото просто не знаеш какво да правиш, как да го вмъкнеш по-нататък. Същата история и с Анриет. Честно казано не виждам какво още толкова има да се случва с тези хора в следващите два доста дебели тома. Като цяло очаквах доста по-заплетени истории и интриги, изненадващи обрати и остроумни моменти, но и така става.
Да, с една дума - става. Лека, приятна, неангажираща и съвсем непретенциозна книга с, бих казала, оригинално, но не най-адекватно заглавие.

събота, 6 юли 2013 г.

Качамак

Необходими продукти:
2 ч.ч. царевично брашно
1 л вода
сирене
2 с.л. масло

Приготовление:
Кипнете леко подсолената вода в дълбока тенджера и постепенно изсипете брашното с постоянно бъркане. Варете докато сместа се сгъсти и започне да се отделя от стените на съда. Махнете от огъня, добавете маслото и натрошеното сирене и сервирайте горещо.

Малко майсторска е тая работа с качамака - да не стане на валци, да не си изгориш ръцете, да не остане сурово... Но с практика и питане се получава, стига да има кой да яде.

петък, 5 юли 2013 г.

Крем карамел

Необходими продукти:
4 яйца
0.5л прясно мляко
2 к.ч. захар за млякото
1 с.л. захар за карамелизиране
1 ванилийка
Приготовление:
Яйцата се разбиват леко със захарта и прясното мляко. Добавя се ванилията. Предвидената за карамелизиране захар се поставя в метален съд и се загрява, докато получи светлокафяв цвят, след което бързо се изсипва в купичките. Те се пълнят с яйчено-млечната смес. След това купичките се слагат в дълбока тавичка със студена вода и се пекат в умерена фурна за 25-30 мин.През време на печенето се следи водата в тавата да не завира, защото кремът ще стане на шупли; ако тя заври, част от нея се отделя и в тавата се долива студена вода.

Стана толкова вкусно, че веднага излапахме крем карамела и нямаше как да го снимам.

сряда, 3 юли 2013 г.

Ризото с домати

Необходими продукти:
350 г домати или доматен сос
250 г ориз
3 с.л.олио
2 глави кромид
щипка захар
кашкавал
сол и млян черен пипер на вкус

Приготовление:
  1. Доматите се обелват и нарязват на ситно. Кромидът се нарязва и задушава в олиото и малко вода. Добавят се доматите, захарта, солта и черния пипер и се оставя да се сгъсти.
  2. Оризът се сварява в подсолена вода, отцежда се и се отделя в купа. При сервиране се залива с доматения сос и се поръсва с настъргания кашкавал. 

Източник: сп. Кулинарен журнал с малко промени

вторник, 2 юли 2013 г.

Дяволът носи Прада

автор: Лорън Уайзбъргър
издателство: intense
страници: 398 стр.
корична цена: 12.00 лв
налична в Столична библиотека

За книгата:
Анди си търси работа в Ню Йорк и си я намира. Шефката й се оказва абсолютен цербер. Това е книгата в две изречения. А с една дума - Разкошна. Нищо чудно, че беше хит когато я издадоха, нищо чудно, че Мерил Стрийп и Ан Хатауей играят във филма. Дори не бих казала, че това е чиклит. Някак си не ми се стори повърхностна, лековата и банална като чиклитите. Тази книга си има свой живот, ако мога така да се изразя.Дебеличка е, което за мен е голям плюс, защото я четох почти цяла седмица - достатъчно дълго време, за да се потопя изцяло в нюйоркската атмосфера и да се насладя на всичко - на езика, на героите, на случките, които не са нищо кой знае какво и точно за това ми харесват. Мога да кажа, че книгата е ежедневна. Това е понятие, което сама си го измислих и го използвам за книги, в които през цялото време не се случва нищо особено, няма някакъв определен сюжет, но очарованието им е в езика и описанието на нещата от ежедневието на героите. Ежедневни наричам двата романа на Адриана Триджиани - Страст, сълзи и лачени обувки и Улицата на мечтите.
Какво харесах в книгата:
Ами всичко, освен това, което не харесах. :)
Тук ще издам малко от сюжета:
Много се изкефих на края. Беше истинско удоволствие, даже ми се искаше повече да се наблегне на сюблимния момент в Париж...Да видя реакцията на Миранда, на другите, на всички... това беше най-горещата сцена, изпълнена с толкова заряд, а писателката я предаде като че нищо по-особено не се е случило.
Изкефи ме и това, че Анди не спа с оня палячо с къдрицата. Щеше да е много пошло и банално.
А какво не харесах в книгата:
 Искаше ми се да има повече описание на модните неща, все пак девойката работи в модно списание, нищо не разбира от мода, козметика и би се очаквало да е впечатлена, изненадана, очарована или не чак толкова от света на модата.
Също така ми липсва по-задълбочено описание на характера и външния вид на Миранда. Очевидно Мирандата от филма не е като тази от книгата. Бих искала да знам на каква възраст е, горе долу, с каква интонация говори, какво й е в главата... или може би нарочно авторката не се е задълбочила, за да подчертае "загадъчността" и различността на персоната от всички други.
И тук не ми харесаха хомосексуалните герои, добре че бяха по-леко загатнати, иначе щеше да се развали всичко.

неделя, 30 юни 2013 г.

Добър ден, тъга

автор: Франсоаз Саган
издателство: Фама
страници: 144
корична цена: 12.00 лв
налична в Столична библиотека

За книгата:
Такава приятна атмосфера и с такъв хубав език е описана, че сякаш бях там и наблюдавах какво се случва. Книжката се чете за един ден, да, на един дъх, както се казва, но може би по-скоро защото е тънка, а не защото нямаш търпение да разбереш какво ще стане по-нататък. Действието се развива в миналия век, героите са едни там петима души, между които се случват разни неща. Историята е може би малко нереална и пренасилена, но простимо. За еднократен прочит и кратък размисъл след това става, но не съм сигурна дали бих се върнала към авторката. Някак си очаквах повече. Хм.
Какво харесах в книгата:
Харесаха ми описанията на външния вид и характера на героите, стилът като цяло ми хареса, както и природните картини и морския вкус... Сякаш бях там, сякаш гледах филм, толкова ясно виждах вилата, морето, пясъка, боровата горичка...
Какво не харесах в книгата:
Това, че бързо свърши. :)