Вегетарианско минестроне

Любимата ми супа. Става и за пости. :)
необходими продукти:
2 с.л. зехтин
1 глава кромид
1 дафинов лист
4 скилидки чесън
1 моркови
1 щипка риган
1 щипка босилек
1 тиквичка
зеленчуков бульон
2 ч.ч. сварен боб
1 ч.ч. дребни макарони
2 домата
магданоз за поръсване
черен пипер
Приготовление:
Наситненият лук се задушава за 5 минути в зехтина заедно с дафиновия лист и чесъна и малко вода. Прибавя се нарязаният наситно морков, босилекът и риганът. Покрива се и се оставя да къкри за 10 минути, като се бърка периодично.
Прибавят се нарязаните на кубчета тиквички, бульонът и още вода. Покрива се и се оставя да къкри още 15 минути.
Сипва се бобът и се оставя за още 5 минути. След като заври се слагат макароните. Бърка се още 7-10 минути до готовността на макароните.
Слагат се нарязаните на кубчета домати, клоква и се сваля от котлона. Наръсва се с магданоз и черен пипер преди сервиране.
Рецептата е от "Готварска книга за всеки дом" от Кулинарен журнал.

На никого не му пука за теб

Точно така. На никого. И чак когато наистина го проумееш това, ще се изправиш на крака. Ако ти сам не се погрижиш за себе си, ако ти сам не пожелаеш да започнеш да се развиваш, да промениш статуквото си, да повишиш качеството си на живот, да осъществиш мечтите си, никой друг няма да го направи вместо теб.
Дори тези от обкръжението ти, които най-много ти повтарят колко си важен и ценен за тях и колко те обичат, дори тях не ги е грижа чак толкова за теб. И това е нормално, защото ти единствен знаеш какви са твоите нужди, никой друг не ги знае и за това няма как да ги изпълни вместо теб.
Започни от днес да се грижиш за себе си и за бъдещето си, както всеки се грижи сам за себе си. Ако ти не направиш промяната, друг няма да я направи вместо теб. И ти го знаеш. И те го знаят. Но са твърде заети със себе си, за да ти обърнат внимание на това.
Да.
* * *
Това не са празни приказки, казвам ти от мой личен опит. Седях и мрънках и недоволствах и дълго бях в депресия, търсех причините в себе си, в другите, в средата си. Опитвах се да стана и пак падах, пак ставах и пак падах, до момента,  в който осъзнах, че колкото и да съм зле, колкото и да съм подтисната и депресирана, аз няма да получа помощ отвън. Когато падах, сама падах, никой не ме буташе, но и когато ставах, никой не ми подаваше ръка! След като се огледах и видях как всеки сам се бори за себе си, за развитието си и добруването си на тази земя (хм), аз осъзнах, че нещата няма да се променят. Няма да получа помощ отвън, няма да получа проблясък някакъв, или стимул, или каквото и да било, което да ме промени и избави от депресията. Тая работа трябваше да я свърша аз, всичко беше в моите ръце.
След това винаги, когато бях изправена пред избора - да се отдам на депресията, или да направя нещо градивно за мен, аз си казвах - ако аз не го направя, друг няма да го направи, защото на никого не му пука дали ще се депресирам, или ще живея пълноценно.
И тогава правех своя избор.

Картофена кремсупа

Продукти:
600г картофи
200мл прясно мляко
40г краве масло
2 яйца
връзка магданоз
щипка черен пипер
сол

Приготовление:
Обелете картофите, измийте ги и ги сварете в подсолена вода. Пасирайте ги с пасатор, или ако  нямате - с вилица. Върнете ги в картофения бульон и прибавете прясното мляко. Оставете супата да поври още малко на тих огън (ок. 5 мин.), като постоянно разбърквате, за да не загори по дъното на тенджерата. Прибавете маслото и свалете от огъня. Застройте* с разбитите яйца, поръсете с измития и ситно нарязан магданоз и черния пипер. По желание може да сервирате с натрошено сирене или сухари.

*Застройване на супа: В дълбок съд разбивате 1-2 яйца, докато станат на пяна. Сваляте супата от котлона и с черпак загребвате съвсем от повърхността на супата само бульон (без зеленчуци и др.) и в началото на капки, а после на тънка струйка сипвате постепенно в дълбокия съд с яйцата, като с другата ръка ги разбърквате бързо. Идеята е супата да е достатъчно гореща, за да не останат сурови яйцата, но да не достатъчно изстинала, за да не се пресекат яйцата и белтъкът да се свари - тогава застройката става на парцали. За това е важно в началото да се гребе от повърхността на супата и то съвсем по малко, за да е по-охладено. През цялото време яйцата се бъркат бързо.
След като съдът се напълни, правим обратното: докато разбъркваме постоянно останалата супа в тенджерата, добавяме бульонът с разбитите яйца в него на тънка струйка. Тук вече не е нужно да се престараваме толкова и да сипваме капка по капка, защото яйцата вече са се смесили с бульона.След като изсипем всичко в тенджерата, супата е готова.

При следващо притопляне внимаваме да не я кипнем, за да не се пресече застройката. Въпреки че и при повторно кипване на мен никога не ми се е пресичала, но така са ме учили. :)

Пържени филийки

Продукти:
2-3 филийки хляб
3 яйца
брашно
сол
олио
Приготовление:
Яйцата се разбиват и постепенно към тях се прибавя брашното така, че да стане хомогенна смес за панировка. Изсипва се в по-плитка чиния и филийките една по една се накисват в сместа така че целите да се покрият. Колкото по-дълго време се киснат, толкова повече смес ще поемат и ще са по-сочни, но трябва и да се изпържат по-добре, за да не са сурови в средата.
Пържат се в сгорещено олио и се посоляват на вкус.

Получаваш пропорционално толкова, колкото си вложил.

Когато стигнеш предела си, пределът ти се разширява.

Не се осмеляваме не защото нещата са трудни; нещата са трудни, защото не се осмеляваме.

Колкото повече стоиш в зоната на дискомфорта си, толкова повече ще се разширява зоната на комфорта ти.

Всеки ден прави много повече от нещата, които знаеш, че трябва да направиш, но в миналото просто не си имал воля за това. Ако си малодушен и безволеви, няма да стигнеш до никъде.

Всяко решение си има проблем

автор: Керстин Гир
издателство: Ибис
страници: 276 стр
цена: 10.90лв (в по-големите книжарници е възможно да я намерите намалена на 5лв)

Иска ми се да кажа, че това не е чиклит, защото нямах усещането за чиклит, въпреки че отговаря 100% на всички изисквания за този жанр. Много приятно, свежо и леко книжле, чете се някак си като песен, сякаш сама се чете, толкова непринудено е написана. В началото ми беше малко бавничка, предварително се подготвих за разочарование - какво, кога ще се самоубива най-сетне тази Гери, но не успя да ме разочарова, ха! :)
Бяха ми странни и имената, много странни, не съм свикнала с такива, това ми е първата немска книга, която чета (в съзнателния си живот) и в началото мислех, че трябва да се смея когато споменат нечия фамилия, докато не разбрах, че те просто така си се казват :) Керстин Гир е германка, нали, не се бъркам?
Главната героиня ми беше много симпатична. Може би нетипичното за другите чиклити, които съм чела, е че имаше толкова много герои и не ми беше никак трудно да ги различа и да запомня историята на всеки от тях - може би заради странните немски имена, или таланта на авторката, но при други книги съм се дразнила от толкова много герои и ми се е налагало да се връщам назад да си спомня кой кой беше. Тук, както казах, книгата си се чете сама!
Също така докато я четях въобще не се чудех какво ще стане в края. Нали, обикновено, се казва - "лека, свежа, предсказуема". Но тук някак си не ме и интересуваше какво ще стане на края, не я четях за да разбера края, четях я, за да разбера какво ще стане на настоящия ред!
И оформлението ми хареса, корицата, хартията беше някак различна, гладка... Май не съм чела друго на Ибис. Направо се чудя защо я намалиха,  не че нещо де. :)
Оценка 10/10 в графата на чиклитите.

Джули и Джулия

автор: Джули Пауъл
страници: 302стр
цена: 15лв

Първо гледах филма веднъж и много ме впечатли. Хареса ми идеята и реализацията - как една обикновена женица прави живота си малко по-разнообразен, вкарва смисъл в него. Вместо да седи и да мрънка и да се самосъжалява, тя си стъпва на краката и решава, че иска най-сетне да завърши нещо до край и наистина го прави. В същото време друга жена от миналото прави същото - избира да изживее живота си в полза на другите като прави това, което друг до тогава не е правил. По-лесно щеше да й бъде да си остане обикновена домакиня на средна възраст, без деца, без грижи, като една притурка към дома на съпруга си. И на Джули щеше да й е по-лесно да е като всички останали - да си ходи на работицата от сутрин до вечер, да се прибира и приготвя нещо набързо за изгладнелия си съпруг, да си ляга вечер уморена и да става сутрин отново, за да се слее със сивата тълпа навън. Никоя от тях двете не е чакала промяната - те сами са я създали.
Ако решите да се занимаете с темата, ви съветвам първо да прочетете книгата и после изгледайте двучасовия филм. Аз направих обратното и леко се разочаровах от книгата, още повече като видях снимка на Джули в интернет. Е, не е като Ейми Адамс.
Няколко думи за книгата - беше някак си мудна, на места ми беше нужно усилие, за да разбера за какво се пише, имаше ретроспекции, които по никакъв начин не се отразяваха като такива и се губеше нишката. Това, което ми хареса е, че не се случва нищо кой знае какво. Действието през цялото време се развива плавно, спокойно, последователно. Обичам такива книги и обичам да ги чета дълго време, сякаш гледам сериал. Може би и за това ме впечатли и филмът, въпреки че при второ гледане не ми хареса толкова, защото Джули говореше наистина Само за проекта си, нямаше случки на заден план с второстепенни герои, които да ми дават почивка от постоянното скандиране на Джули "Аз, Аз, Аз!".
Също мога да добавя, че книгата е преведена грамотно, за разлика от много други, които бъкат от грешки. Оформлението на корицата - приятно, но и леко банално - трябва ли кориците на всички книги, по които има филм, да са с актьорите от филма? Тук се сещам за "Листопад", "Великият Гетсби", втората корица на "Слугинята"...

А бе четете.

Постоянно прави всички неща по-добри, отколкото си ги заварил.