Качамак

Необходими продукти:
2 ч.ч. царевично брашно
1 л вода
сирене
2 с.л. масло

Приготовление:
Кипнете леко подсолената вода в дълбока тенджера и постепенно изсипете брашното с постоянно бъркане. Варете докато сместа се сгъсти и започне да се отделя от стените на съда. Махнете от огъня, добавете маслото и натрошеното сирене и сервирайте горещо.

Малко майсторска е тая работа с качамака - да не стане на валци, да не си изгориш ръцете, да не остане сурово... Но с практика и питане се получава, стига да има кой да яде.

Крем карамел

Необходими продукти:
4 яйца
0.5л прясно мляко
2 к.ч. захар за млякото
1 с.л. захар за карамелизиране
1 ванилийка
Приготовление:
Яйцата се разбиват леко със захарта и прясното мляко. Добавя се ванилията. Предвидената за карамелизиране захар се поставя в метален съд и се загрява, докато получи светлокафяв цвят, след което бързо се изсипва в купичките. Те се пълнят с яйчено-млечната смес. След това купичките се слагат в дълбока тавичка със студена вода и се пекат в умерена фурна за 25-30 мин.През време на печенето се следи водата в тавата да не завира, защото кремът ще стане на шупли; ако тя заври, част от нея се отделя и в тавата се долива студена вода.

Стана толкова вкусно, че веднага излапахме крем карамела и нямаше как да го снимам.

Ризото с домати

Необходими продукти:
350 г домати или доматен сос
250 г ориз
3 с.л.олио
2 глави кромид
щипка захар
кашкавал
сол и млян черен пипер на вкус

Приготовление:

1. Доматите се обелват и нарязват на ситно. Кромидът се нарязва и задушава в олиото и малко вода. Добавят се доматите, захарта, солта и черния пипер и се оставя да се сгъсти.
2. Оризът се сварява в подсолена вода, отцежда се и се отделя в купа. При сервиране се залива с доматения сос и се поръсва с настъргания кашкавал. 

Източник: сп. Кулинарен журнал с малко промени

Дяволът носи Прада

автор: Лорън Уайзбъргър
издателство: intense
страници: 398 стр.
корична цена: 12.00 лв
налична в Столична библиотека

За книгата:
Анди си търси работа в Ню Йорк и си я намира. Шефката й се оказва абсолютен цербер. Това е книгата в две изречения. А с една дума - Разкошна. Нищо чудно, че беше хит когато я издадоха, нищо чудно, че Мерил Стрийп и Ан Хатауей играят във филма. Дори не бих казала, че това е чиклит. Някак си не ми се стори повърхностна, лековата и банална като чиклитите. Тази книга си има свой живот, ако мога така да се изразя.Дебеличка е, което за мен е голям плюс, защото я четох почти цяла седмица - достатъчно дълго време, за да се потопя изцяло в нюйоркската атмосфера и да се насладя на всичко - на езика, на героите, на случките, които не са нищо кой знае какво и точно за това ми харесват. Мога да кажа, че книгата е ежедневна. Това е понятие, което сама си го измислих и го използвам за книги, в които през цялото време не се случва нищо особено, няма някакъв определен сюжет, но очарованието им е в езика и описанието на нещата от ежедневието на героите. Ежедневни наричам двата романа на Адриана Триджиани - Страст, сълзи и лачени обувки и Улицата на мечтите.
Какво харесах в книгата:
Ами всичко, освен това, което не харесах. :)
Тук ще издам малко от сюжета:
Много се изкефих на края. Беше истинско удоволствие, даже ми се искаше повече да се наблегне на сюблимния момент в Париж...Да видя реакцията на Миранда, на другите, на всички... това беше най-горещата сцена, изпълнена с толкова заряд, а писателката я предаде като че нищо по-особено не се е случило.
Изкефи ме и това, че Анди не спа с оня палячо с къдрицата. Щеше да е много пошло и банално.
А какво не харесах в книгата:
 Искаше ми се да има повече описание на модните неща, все пак девойката работи в модно списание, нищо не разбира от мода, козметика и би се очаквало да е впечатлена, изненадана, очарована или не чак толкова от света на модата.
Също така ми липсва по-задълбочено описание на характера и външния вид на Миранда. Очевидно Мирандата от филма не е като тази от книгата. Бих искала да знам на каква възраст е, горе долу, с каква интонация говори, какво й е в главата... или може би нарочно авторката не се е задълбочила, за да подчертае "загадъчността" и различността на персоната от всички други.
И тук не ми харесаха хомосексуалните герои, добре че бяха по-леко загатнати, иначе щеше да се развали всичко.