събота, 6 юли 2013 г.

Качамак

Необходими продукти:
2 ч.ч. царевично брашно
1 л вода
сирене
2 с.л. масло

Приготовление:
Кипнете леко подсолената вода в дълбока тенджера и постепенно изсипете брашното с постоянно бъркане. Варете докато сместа се сгъсти и започне да се отделя от стените на съда. Махнете от огъня, добавете маслото и натрошеното сирене и сервирайте горещо.

Малко майсторска е тая работа с качамака - да не стане на валци, да не си изгориш ръцете, да не остане сурово... Но с практика и питане се получава, стига да има кой да яде.

петък, 5 юли 2013 г.

Крем карамел

Необходими продукти:
4 яйца
0.5л прясно мляко
2 к.ч. захар за млякото
1 с.л. захар за карамелизиране
1 ванилийка
Приготовление:
Яйцата се разбиват леко със захарта и прясното мляко. Добавя се ванилията. Предвидената за карамелизиране захар се поставя в метален съд и се загрява, докато получи светлокафяв цвят, след което бързо се изсипва в купичките. Те се пълнят с яйчено-млечната смес. След това купичките се слагат в дълбока тавичка със студена вода и се пекат в умерена фурна за 25-30 мин.През време на печенето се следи водата в тавата да не завира, защото кремът ще стане на шупли; ако тя заври, част от нея се отделя и в тавата се долива студена вода.

Стана толкова вкусно, че веднага излапахме крем карамела и нямаше как да го снимам.

сряда, 3 юли 2013 г.

Ризото с домати

Необходими продукти:
350 г домати или доматен сос
250 г ориз
3 с.л.олио
2 глави кромид
щипка захар
кашкавал
сол и млян черен пипер на вкус

Приготовление:
  1. Доматите се обелват и нарязват на ситно. Кромидът се нарязва и задушава в олиото и малко вода. Добавят се доматите, захарта, солта и черния пипер и се оставя да се сгъсти.
  2. Оризът се сварява в подсолена вода, отцежда се и се отделя в купа. При сервиране се залива с доматения сос и се поръсва с настъргания кашкавал. 

Източник: сп. Кулинарен журнал с малко промени

вторник, 2 юли 2013 г.

Дяволът носи Прада

автор: Лорън Уайзбъргър
издателство: intense
страници: 398 стр.
корична цена: 12.00 лв
налична в Столична библиотека

За книгата:
Анди си търси работа в Ню Йорк и си я намира. Шефката й се оказва абсолютен цербер. Това е книгата в две изречения. А с една дума - Разкошна. Нищо чудно, че беше хит когато я издадоха, нищо чудно, че Мерил Стрийп и Ан Хатауей играят във филма. Дори не бих казала, че това е чиклит. Някак си не ми се стори повърхностна, лековата и банална като чиклитите. Тази книга си има свой живот, ако мога така да се изразя.Дебеличка е, което за мен е голям плюс, защото я четох почти цяла седмица - достатъчно дълго време, за да се потопя изцяло в нюйоркската атмосфера и да се насладя на всичко - на езика, на героите, на случките, които не са нищо кой знае какво и точно за това ми харесват. Мога да кажа, че книгата е ежедневна. Това е понятие, което сама си го измислих и го използвам за книги, в които през цялото време не се случва нищо особено, няма някакъв определен сюжет, но очарованието им е в езика и описанието на нещата от ежедневието на героите. Ежедневни наричам двата романа на Адриана Триджиани - Страст, сълзи и лачени обувки и Улицата на мечтите.
Какво харесах в книгата:
Ами всичко, освен това, което не харесах. :)
Тук ще издам малко от сюжета:
Много се изкефих на края. Беше истинско удоволствие, даже ми се искаше повече да се наблегне на сюблимния момент в Париж...Да видя реакцията на Миранда, на другите, на всички... това беше най-горещата сцена, изпълнена с толкова заряд, а писателката я предаде като че нищо по-особено не се е случило.
Изкефи ме и това, че Анди не спа с оня палячо с къдрицата. Щеше да е много пошло и банално.
А какво не харесах в книгата:
 Искаше ми се да има повече описание на модните неща, все пак девойката работи в модно списание, нищо не разбира от мода, козметика и би се очаквало да е впечатлена, изненадана, очарована или не чак толкова от света на модата.
Също така ми липсва по-задълбочено описание на характера и външния вид на Миранда. Очевидно Мирандата от филма не е като тази от книгата. Бих искала да знам на каква възраст е, горе долу, с каква интонация говори, какво й е в главата... или може би нарочно авторката не се е задълбочила, за да подчертае "загадъчността" и различността на персоната от всички други.
И тук не ми харесаха хомосексуалните герои, добре че бяха по-леко загатнати, иначе щеше да се развали всичко.

неделя, 30 юни 2013 г.

Добър ден, тъга

автор: Франсоаз Саган
издателство: Фама
страници: 144
корична цена: 12.00 лв
налична в Столична библиотека

За книгата:
Такава приятна атмосфера и с такъв хубав език е описана, че сякаш бях там и наблюдавах какво се случва. Книжката се чете за един ден, да, на един дъх, както се казва, но може би по-скоро защото е тънка, а не защото нямаш търпение да разбереш какво ще стане по-нататък. Действието се развива в миналия век, героите са едни там петима души, между които се случват разни неща. Историята е може би малко нереална и пренасилена, но простимо. За еднократен прочит и кратък размисъл след това става, но не съм сигурна дали бих се върнала към авторката. Някак си очаквах повече. Хм.
Какво харесах в книгата:
Харесаха ми описанията на външния вид и характера на героите, стилът като цяло ми хареса, както и природните картини и морския вкус... Сякаш бях там, сякаш гледах филм, толкова ясно виждах вилата, морето, пясъка, боровата горичка...
Какво не харесах в книгата:
Това, че бързо свърши. :) 

петък, 28 юни 2013 г.

Сайонара

автор: Мариан Кийс
издателство: Бард
страници: 464
корична цена: 11.99лв
налична в Столична библиотека

За книгата:
Това е първата книга на Мариан, която чета, няма да си взимам други нейни книги, по-надолу ще обясня защо, иначе "Сайонара" ми хареса. Много герои, всеки със своя история, така че не ти е скучно в нито един момент докато четеш и в същото време няма някакви преплетени истории и интриги, които да те натоварват. Изненадващо за жанра си, е засегната доста сериозна тема, макар и не съвсем разгърната.
Става за един път.
Какво харесах в книгата:
Тук ще издам някои неща от съдържанието, помисли дали да продължиш да четеш, ако искаш да си я вземеш.
Харесват ми малките и незначителни подробности, които правят книгата различна и цветна - начинът на обличане на Ана, начинът, по който описва работата си, мокрите храсти, в които се завира Хелън и свежият й език.
За разлика от другите чиклити, които съм чела, тук Ана е на повече от 30 и си обича работата. Всъщност тя е нейният пристан и начин да се справи с мъката. 
Харесах това, че Ана е по-зряла и сериозна, отколкото другите Ани в чиклитите, не е типичната и вече изтъркана като типаж несръчна неудачница, която изпада в нелепи "комични" ситуации. Тук Мариан много приятно е излязла от това банално клише.
Какво не харесах в книгата:
Като типичен хетерофил - не ми харесаха хомосексуалните персонажи. Смятам, че клишето в чиклит да присъстват такива герои, е изкуствено и доста тенденциозно наложено и не е избор на автора, а на този, който позволява дадена книга да се издаде. С каква цел? Най-вероятно манипулация и внушаване на хората, че "това е нещо нормално". Хвърлих един поглед и на другите книги на авторката и фактът, че и там изкуствено е вмъкнала хомосексуалисти, абсолютно ме отказа да се върна отново на нея.
Също така не харесах идеята за разговор с мъртъвци, прибягване до медиуми и прочие сатанистки дивотии.

Ако знаех, че тези неща присъстват в книгата, щях да я пропусна. Иначе беше хубава, но не чак толкова, колкото нещата, които съм чела на Александра Потър и Софи Кинсела. Предимство беше по-големият обем - обичам дебели книги. :)

неделя, 9 юни 2013 г.

Цветя

 В това сандъче бях засадила кученца, но покара тагетис. Хм, сигурно има нещо общо с това, че миналата година съм садила тагетис.
А в тези две тарелки от ягоди изсипах едно пакетче семенца на калдъръмче. Все още не се вижда,но мисля, че са тръгнали някакви стръкчета, дано пораснат и ме зарадват, пък било то и по-късно.

събота, 8 юни 2013 г.

Кафявко

Необходими продукти:


150 г натурален шоколад
150 г млечен шоколад
250 г масло
7 яйца
350 г захар (1 ч.ч. е 200 г)
2 ванилийки
щипка сол
350 г брашно (1 ч.ч. е 150 г)
1/2 пакетче бакпулвер
За глазурата:
още 100 г шоколад/марципан
150 мл сладкарска сметана
50 г масло

Приготовление:
1. Шоколадите се натрошават на парчета и се разтопяват на водна баня* заедно с маслото.
2. В дълбок съд се сместват захарта, солта и яйцата. Разбиват се с миксер, добавя се шоколадовата смес и се разбива на ниски обороти.
3. Прибавят се пресятото брашно и бакпулверът.
4. Тава се намазва с малко масло, тестото се сипва в нея, изравнява се и се изпича в предварително загрята фурна. Внимавайте да не го препечете, защото ще стане сух, по-добре да остане лееееко недопечен. Можете да разберете дали е готов като го бучнете с вилица - по нея трябва да останат малко трохички - значи е готов.
5. Останалият шоколад, сметаната и маслото се сместват и разтопяват на водна баня.
6. Сладкишът се нарязва на ромбчета и се залива с глазурата. Оставя се за 1-2 часа.
7. Ммммм.

Източник:
Сп. Кулинарен журнал с малко промени.

петък, 7 юни 2013 г.

Последната лекция

автор: Ранди Пауш
издателство: Хермес
страници: 240
цена: 14.95лв

Много прехвалена книга, разтърсваща била, карала те да се замислиш, не знам какво си още. Не ми хареса, прочетох я, защото видях, че се чете бързо и няма да ми отнеме много време, но е толкова, хм, каква дума да използвам... лековата, повърхностна, вестникарска, е да и непринудена, че повече няма накъде. Авторът, Бог да го прости, си личи, че не е изнасял лекцията си с някаква комерсиална цел. Искал е просто да разкаже за живота си пред много хора - последните му минути слава. Хубаво, сам си каза, че е себично (не помня каква дума точно използва той), но е човешко. Със същия успех такава книга може да напише всеки един от нас, който е живял малко повече от 20 години.

Когато виждаш, че не правиш нещо както трябва и вече никой не си прави труда да ти го казва, значи нямаш работа на това място.
Избрах този цитат, защото ми напомни за мен и отношението на тези, които трябваше да ми дадат шанс, но не го направиха. Затвориха си очите, отписаха ме.

Според мен, ако работиш повече часове от някой друг, през това време ти ставаш по-добър в съответната област.
А това трябва да си го спомням по-често.

Толкоз.

четвъртък, 6 юни 2013 г.

Гювече с пролетни картофи

Необходими продукти:

1 кг пресни картофи
50 г краве масло
50 мл олио
300 г заквасена сметана
200 г кашкавал
2 стръка пресен лук
5 стръка копър
1 кубче пилешки/зеленчуков бульон
сол на вкус
150 мл прясно мляко
2 яйца
малко сиренце

Приготовление:
1. Картофите се остъргват, измиват и нарязват на кубчета.
2. Предварително разтопеното масло и олиото се смесват и с тях се поливат картофите. Посоляват се, разбъркват се и се разпределят в глинени гювечета. Поставят се във фурната и се пекат на 220 градуса. Основно правило при печенето с глинени съдове е да се поставят в незагрята фурна, за да не се напукат. Сега може да се добави и пилешкият/зеленчуковият бульон.
3. В купа се разбъркват сметаната с настъргания кашкавал, нарязаните на дребно лук и копър, разбитите яйца, натрошеното сирене и прясното мляко. Тази заливка се разпределя върху гювечетата и отново се връщат във фурната, като температурата се намалява на 200 градуса. Пече се до получаване на златист цвят.

Източник: вестникът на Кауфланд с някои мои изменения.

събота, 1 юни 2013 г.

Бръшлянко

 Ето го бръшлянко. Най-новото ми цветно попълнение. Взехме го за два лева от намалените стоки на икеа - на снимката изглежда добре, но всъщност загиваше и за това беше толкова намален, останал самичък на рафтчето. Много обичам да взема някое цветенце, което е оставено на загиване и да си го приютя. Вече две седмици се опитвам да го възстановя, но май ще го загубя. :(

четвъртък, 30 май 2013 г.

Вегетарианско минестроне

Любимата ми супа. Става и за пости. :)
необходими продукти:
2 с.л. зехтин
1 глава кромид
1 дафинов лист
4 скилидки чесън
1 моркови
1 щипка риган
1 щипка босилек
1 тиквичка
зеленчуков бульон
2 ч.ч. сварен боб
1 ч.ч. дребни макарони
2 домата
магданоз за поръсване
черен пипер
Приготовление:
Наситненият лук се задушава за 5 минути в зехтина заедно с дафиновия лист и чесъна и малко вода. Прибавя се нарязаният наситно морков, босилекът и риганът. Покрива се и се оставя да къкри за 10 минути, като се бърка периодично.
Прибавят се нарязаните на кубчета тиквички, бульонът и още вода. Покрива се и се оставя да къкри още 15 минути.
Сипва се бобът и се оставя за още 5 минути. След като заври се слагат макароните. Бърка се още 7-10 минути до готовността на макароните.
Слагат се нарязаните на кубчета домати, клоква и се сваля от котлона. Наръсва се с магданоз и черен пипер преди сервиране.
Рецептата е от "Готварска книга за всеки дом" от Кулинарен журнал.

сряда, 22 май 2013 г.

На никого не му пука за теб

Точно така. На никого. И чак когато наистина го проумееш това, ще се изправиш на крака. Ако ти сам не се погрижиш за себе си, ако ти сам не пожелаеш да започнеш да се развиваш, да промениш статуквото си, да повишиш качеството си на живот, да осъществиш мечтите си, никой друг няма да го направи вместо теб.
Дори тези от обкръжението ти, които най-много ти повтарят колко си важен и ценен за тях и колко те обичат, дори тях не ги е грижа чак толкова за теб. И това е нормално, защото ти единствен знаеш какви са твоите нужди, никой друг не ги знае и за това няма как да ги изпълни вместо теб.
Започни от днес да се грижиш за себе си и за бъдещето си, както всеки се грижи сам за себе си. Ако ти не направиш промяната, друг няма да я направи вместо теб. И ти го знаеш. И те го знаят. Но са твърде заети със себе си, за да ти обърнат внимание на това.
Да.
* * *
Това не са празни приказки, казвам ти от мой личен опит. Седях и мрънках и недоволствах и дълго бях в депресия, търсех причините в себе си, в другите, в средата си. Опитвах се да стана и пак падах, пак ставах и пак падах, до момента,  в който осъзнах, че колкото и да съм зле, колкото и да съм подтисната и депресирана, аз няма да получа помощ отвън. Когато падах, сама падах, никой не ме буташе, но и когато ставах, никой не ми подаваше ръка! След като се огледах и видях как всеки сам се бори за себе си, за развитието си и добруването си на тази земя (хм), аз осъзнах, че нещата няма да се променят. Няма да получа помощ отвън, няма да получа проблясък някакъв, или стимул, или каквото и да било, което да ме промени и избави от депресията. Тая работа трябваше да я свърша аз, всичко беше в моите ръце.
След това винаги, когато бях изправена пред избора - да се отдам на депресията, или да направя нещо градивно за мен, аз си казвах - ако аз не го направя, друг няма да го направи, защото на никого не му пука дали ще се депресирам, или ще живея пълноценно.
И тогава правех своя избор.

неделя, 19 май 2013 г.

Картофена кремсупа

Продукти:
600г картофи
200мл прясно мляко
40г краве масло
2 яйца
връзка магданоз
щипка черен пипер
сол

Приготовление:
Обелете картофите, измийте ги и ги сварете в подсолена вода. Пасирайте ги с пасатор, или ако  нямате - с вилица. Върнете ги в картофения бульон и прибавете прясното мляко. Оставете супата да поври още малко на тих огън (ок. 5 мин.), като постоянно разбърквате, за да не загори по дъното на тенджерата. Прибавете маслото и свалете от огъня. Застройте* с разбитите яйца, поръсете с измития и ситно нарязан магданоз и черния пипер. По желание може да сервирате с натрошено сирене или сухари.

*Застройване на супа: В дълбок съд разбивате 1-2 яйца, докато станат на пяна. Сваляте супата от котлона и с черпак загребвате съвсем от повърхността на супата само бульон (без зеленчуци и др.) и в началото на капки, а после на тънка струйка сипвате постепенно в дълбокия съд с яйцата, като с другата ръка ги разбърквате бързо. Идеята е супата да е достатъчно гореща, за да не останат сурови яйцата, но да не достатъчно изстинала, за да не се пресекат яйцата и белтъкът да се свари - тогава застройката става на парцали. За това е важно в началото да се гребе от повърхността на супата и то съвсем по малко, за да е по-охладено. През цялото време яйцата се бъркат бързо.
След като съдът се напълни, правим обратното: докато разбъркваме постоянно останалата супа в тенджерата, добавяме бульонът с разбитите яйца в него на тънка струйка. Тук вече не е нужно да се престараваме толкова и да сипваме капка по капка, защото яйцата вече са се смесили с бульона.След като изсипем всичко в тенджерата, супата е готова.

При следващо притопляне внимаваме да не я кипнем, за да не се пресече застройката. Въпреки че и при повторно кипване на мен никога не ми се е пресичала, но така са ме учили. :)

събота, 18 май 2013 г.

Пържени филийки

Продукти:
2-3 филийки хляб
3 яйца
брашно
сол
олио
Приготовление:
Яйцата се разбиват и постепенно към тях се прибавя брашното така, че да стане хомогенна смес за панировка. Изсипва се в по-плитка чиния и филийките една по една се накисват в сместа така че целите да се покрият. Колкото по-дълго време се киснат, толкова повече смес ще поемат и ще са по-сочни, но трябва и да се изпържат по-добре, за да не са сурови в средата.
Пържат се в сгорещено олио и се посоляват на вкус.

петък, 17 май 2013 г.

сряда, 15 май 2013 г.

вторник, 14 май 2013 г.

Не се осмеляваме не защото нещата са трудни; нещата са трудни, защото не се осмеляваме.

понеделник, 13 май 2013 г.

Колкото повече стоиш в зоната на дискомфорта си, толкова повече ще се разширява зоната на комфорта ти.

неделя, 12 май 2013 г.

Всеки ден прави много повече от нещата, които знаеш, че трябва да направиш, но в миналото просто не си имал воля за това. Ако си малодушен и безволеви, няма да стигнеш до никъде.

събота, 11 май 2013 г.

Всяко решение си има проблем

автор: Керстин Гир
издателство: Ибис
страници: 276 стр
цена: 10.90лв (в по-големите книжарници е възможно да я намерите намалена на 5лв)

Иска ми се да кажа, че това не е чиклит, защото нямах усещането за чиклит, въпреки че отговаря 100% на всички изисквания за този жанр. Много приятно, свежо и леко книжле, чете се някак си като песен, сякаш сама се чете, толкова непринудено е написана. В началото ми беше малко бавничка, предварително се подготвих за разочарование - какво, кога ще се самоубива най-сетне тази Гери, но не успя да ме разочарова, ха! :)
Бяха ми странни и имената, много странни, не съм свикнала с такива, това ми е първата немска книга, която чета (в съзнателния си живот) и в началото мислех, че трябва да се смея когато споменат нечия фамилия, докато не разбрах, че те просто така си се казват :) Керстин Гир е германка, нали, не се бъркам?
Главната героиня ми беше много симпатична. Може би нетипичното за другите чиклити, които съм чела, е че имаше толкова много герои и не ми беше никак трудно да ги различа и да запомня историята на всеки от тях - може би заради странните немски имена, или таланта на авторката, но при други книги съм се дразнила от толкова много герои и ми се е налагало да се връщам назад да си спомня кой кой беше. Тук, както казах, книгата си се чете сама!
Също така докато я четях въобще не се чудех какво ще стане в края. Нали, обикновено, се казва - "лека, свежа, предсказуема". Но тук някак си не ме и интересуваше какво ще стане на края, не я четях за да разбера края, четях я, за да разбера какво ще стане на настоящия ред!
И оформлението ми хареса, корицата, хартията беше някак различна, гладка... Май не съм чела друго на Ибис. Направо се чудя защо я намалиха,  не че нещо де. :)
Оценка 10/10 в графата на чиклитите.

Джули и Джулия

автор: Джули Пауъл
страници: 302стр
цена: 15лв

Първо гледах филма веднъж и много ме впечатли. Хареса ми идеята и реализацията - как една обикновена женица прави живота си малко по-разнообразен, вкарва смисъл в него. Вместо да седи и да мрънка и да се самосъжалява, тя си стъпва на краката и решава, че иска най-сетне да завърши нещо до край и наистина го прави. В същото време друга жена от миналото прави същото - избира да изживее живота си в полза на другите като прави това, което друг до тогава не е правил. По-лесно щеше да й бъде да си остане обикновена домакиня на средна възраст, без деца, без грижи, като една притурка към дома на съпруга си. И на Джули щеше да й е по-лесно да е като всички останали - да си ходи на работицата от сутрин до вечер, да се прибира и приготвя нещо набързо за изгладнелия си съпруг, да си ляга вечер уморена и да става сутрин отново, за да се слее със сивата тълпа навън. Никоя от тях двете не е чакала промяната - те сами са я създали.
Ако решите да се занимаете с темата, ви съветвам първо да прочетете книгата и после изгледайте двучасовия филм. Аз направих обратното и леко се разочаровах от книгата, още повече като видях снимка на Джули в интернет. Е, не е като Ейми Адамс.
Няколко думи за книгата - беше някак си мудна, на места ми беше нужно усилие, за да разбера за какво се пише, имаше ретроспекции, които по никакъв начин не се отразяваха като такива и се губеше нишката. Това, което ми хареса е, че не се случва нищо кой знае какво. Действието през цялото време се развива плавно, спокойно, последователно. Обичам такива книги и обичам да ги чета дълго време, сякаш гледам сериал. Може би и за това ме впечатли и филмът, въпреки че при второ гледане не ми хареса толкова, защото Джули говореше наистина Само за проекта си, нямаше случки на заден план с второстепенни герои, които да ми дават почивка от постоянното скандиране на Джули "Аз, Аз, Аз!".
Също мога да добавя, че книгата е преведена грамотно, за разлика от много други, които бъкат от грешки. Оформлението на корицата - приятно, но и леко банално - трябва ли кориците на всички книги, по които има филм, да са с актьорите от филма? Тук се сещам за "Листопад", "Великият Гетсби", втората корица на "Слугинята"...

А бе четете.

сряда, 8 май 2013 г.

Постоянно прави всички неща по-добри, отколкото си ги заварил.

събота, 27 април 2013 г.

Моята градинка





Моите малки цветя-герои: личи си, че не ме бива в цветарството, но колкото ми е по силите се старая никой да не загине.
На първата снимка е едно каланхое, което съвсем загиваше когато го купих от едно цветно изложение в НДК преди няколко години. Развиваше се добре, докато не реших миналото лято да го сложа на слънце и да ида на море. Освен всичко друго, е паднало през прозореца и четири дена е лежало забравено зад блока, сега тепърва започва да се възстановява.
  Тук тия клечки с малки листенца по тях е един пет годишен портокал, който съвсем случайно се зася и си растеше що годе добре до тази зима, когато пак ме нямаше за седмица и всичките му листа окапаха.

 
Ето го пак портокалчето. Много хубаво ми стана като видях как покарват новите листа.
А във висящата кошничка е едно, дето не му знам името. Намерих едно стръкче във ВИАС и рекох да му дам шанс. То не ме разочарова и избуя много бързо, подарих го, като си оставих друго стръкче, което пак да си развия, но май не върви добре. Защо ли?


 Мушкатцето и то едвам ми крета, но цъфти. Бях си взела от баба на село много чепчици, но това единствено оцеля. Зимата го бях оставила на балкона и го поливах веднъж седмично има-няма и цъфна още февруари някъде.


Зюмбюлчето ми го подариха миналата година и като прецъфтя, го прибрах в един шкаф на балкона и този март съвсем случайно отварям шкафа  и гледам - а, какво е това покаралото? Направи два напъна да цъфне, но веднага щом покарваха стръкчетата с цветовете и изсъхваха. Нищо, и така ме радва, защото въобще не очаквах.


 Това е другото портокалче. То се възстанови малко по-трудно, но е толкова свежо сега!



 Горе е царица Азалия. Имам я от година. И преди съм имала азалии, които все загиваха, все пак са капризни цветя, имайки предвид липсата ми на цветарски нюх, сега се радвам и на това, че се е разлистила без да цъфти.
Алоето по-долу ми го подариха малко по-малко, отколкото е сега, пак преди около година. Развива се доста бавно, но нали колкото вложиш в нещо, толкова и ще получиш. Като отглеждам някое цвете карам на принципа проба-грешка, единствено за азалиите проучвах по-подробно как се гледат, но въпреки това скоро ми загиваха, тази е някакъв герой.



Африканската ми теменужка цъфти бяло. Би трябвало да цъфти бяло, но и с нея не се получават нещата. Преди имах една, и аз не помня откъде я имах, но беше разкошна и постоянно цъфтеше, подарих я, като си запазих едно-две листенца. Много дълго ги държах във вода докато покарат и го засадих. Това беше преди една две години и още не я виждам да си се разлиства щастливо и да е в подем, някак си ми се струва, че едвам се държи, както и останалите ми цветя...
В сандъчето посях кученца, но са останали миналогодишни семенца от туртата, та ще видим кое ще надвие. Имам и едни калдъръмчета, които трябва този месец да видят почва, че вече става много късно.





И, нали, накрая, едно нецветарско лъвче за разкош. :)
А  бе моето мнение е, че във всяка къща трябва да има и цветя, особено ако има и жена. Добри, лоши, малко или много са показателни за човека. Имала съм и много други - кактуси, литопси, колеуси, хлорофитуми, още портокали, мини розички, парички, иглики, но които са се развивали добре, съм ги раздавала, а които не - те сами си тръгваха от мен.

петък, 26 април 2013 г.

Входа на жилището

Комшията си е оставил входната врата леко открехната и ти надничаш вътре, да видиш как, аджеба, живее той, понеже никога не те е поканил на гости и не знаеш. Отиваш до съученичката, която тайно харесваш, уж да й заемеш някой учебник и майка й учтиво те пуска в коридора да почакаш, докато девойчето ти даде книжката. И ти, оставен сам, разглеждаш - просторно ли е, светло ли е, какви са стените, чист ли е подът, подредени ли са обувките и т.н., събираш информация.
За това сигурно казват, че антрето е визитката на дома, защото то ти дава първите впечатления, от които си изграждаш цялостна представа за жилището, а от там и за обитателите.
Като говорим за апартаментното жилище, най-често под "антре" имаме предвид "коридор". Според наредбата ширината му трябва да е минимум 1.30м когато свързва входната врата с другите стаи и поне 90см, когато свързва различни стаи.

Функции на входното пространство

Функцията на коридора, както казахме, е да свърже жилището с външния свят, както и различните помещения и жилищни групи.
В нашите географски ширини наличието на антре в жилището е от голямо значение най-малкото заради климатичните условия - влизаш с калните обувки, мокрия чадър, снега по чантата и палтото и трябва да се вкараш в ред. Да не говорим за студа, който също така си внесъл. Това в по-топлите страни го няма, още повече, че на много места хората си ходят с обукви вкъщи, докато ние се дупим на входната врата, събуваме се, наместваме тук-там прокъсаните чорапи, обуваме чехли и чак тогава отиваме в хола. Така де, първо си мием ръцете. :)
Както споменахме, коридорът има свързваща функция между отделните помещения. Група ден - дневна, кухня, трапезария, кабинет, се разделят от група нощ - спалня. В маломерните апартаменти, където всеки квадратен метър е от значение, има варианти с преходни стаи, както е при мен. За да си отида в спалнята, трябва да мина през дневната. Това е мнооооого неудобно, но е въпрос за друга тема.
Коридорът ще предпази дневната ми от миризмата на пържени картофки в кухнята. Дори и да отворя прозореца и вкюча пароловителя, ако двете помещения не са разделени, миризма има. Влага също.
Коридорът ще изолира шума (така де, музиката) от стаята на дъщеря ми, когато искам да подремна на дивана в хола.
Друга функция на коридора е "съхранителната". Освен шкафа за обувки, закачалката за якета и чадъри, ако имам повече място, мога да си сложа някое гардеробче или шкафче.

Проблеми и задачи при проектиране на входното пространство в апартамента

 Тъй като коридорът е обслужващо помещение, то при проектирането на апартаменти трябва да се стремим да сведем площта му до минимум, но и като не забравяме, че все пак коридорът трябва да го има и трябва да отговаря на някои изисквания - като ширината, повтарям, мин. 1.30м, когато говорим за входно пространство или 0.9м, когато е просто между стаите, който случай май не се среща много често.
Всякакви завои, ъгли, особено остри, трябва да се избягват. Ако коридорът се "проточи", е желателно да ширината му също да се увеличи, за да не се създаде подтискащо усещане за дълъг тъмен тунел.
За разлика от еднофамилните жилищни сгради, където площта не е кът, при апартаментите коридорът няма излаз на фасада. Естественото си осветление той получава от остъклени частично или цялостно врати (на дневната или кухнята).
В по-големите апартаменти има изискване в коридора да се осигури поне 1 кв.м. корпусна мебел за съхранение. Иначе къде ще си приберете прахосмукачката?

Основните проблеми, с които се борят интериорните дизайнери при обзавеждането на антрето са: малкото пространство и липсата на достатъчно естествена светлина, както и на идентичност и стил.
Най-елементарните начини за справяне с тези проблеми в общи линии са:
  • боядисване на стените в бял или близък до белия цвят, за да се създаде усещане за светлина и простор
  • окачване на огледало в тънка рамка на някоя от стените - отново илюзия за простор
  • при възможност за обзавеждане - ниски шкафове или високи, но по-тесни шкафове, за да се избегне усещането за тежест и монолитност, което би създало един тъмен гардероб, примерно
  • изчистени откъм детайл мебели в един стил и меки светли цветове
  • избягване на разделяне на пространството  със смяна на настилката на пода или оформлението на стените
  • осигуряване на достатъчно силно изкуствено осветление
Мога да изцепя тук разни снимки от интернет, но не мисля, че е удачно. Който се интересува от темата, вече достатъчно е гугълствал и просто да копирам нещо, може само да разочарова читателят, за това ще си позволя по-късно да кача реални снимки на реални коридори и антрета и ще обсъдя недостатъците и проблемите в техните решения, както и начините за справяне с тях.
Чувствайте се свободни да коментирате, питате, обсъждате и може маааалко да критикувате. А ако много искате, може и снимка на антрето да си пратите, за да я обсъдим - по пощата, или тук на всеослушание. ;)


вторник, 23 април 2013 г.

Откъде да се набавим с книги, ако нямаме пари за нови?

Днес е международният ден на книгата и авторското право. По този повод искам да споделя някои мои открития за книгите и четенето.
Имах една позната, която много се хвалеше, че е голяма читанка още от малка, но сега не чете, защото няма пари за книги. Едно от нещата, за които аз не пестях пари, бяха именно книгите. Но сега, като безработна, пък и като се дигнаха цените (вие забелязахте ли това? някак си тихомълком един средностатистически роман от 11.99лв се дигна на 14.99-16.99лв), започнах повече да размислям заслужава ли си да дам тези пари за нещо, което ще прочета и после ще оставя, а в най-добрия случай ще прочета още веднъж?
Започнах да търся други начини за четене без да се налага да давам тия пари от сиромашкото си портмоненце. И се оказа, че има ли желание, начин винаги се намира.
Откъде можеш да четеш ако нямам пари за нови книги:
  • От градската библиотека - не подценявайте градските библиотеки както аз правех преди - в тях освен ценните класики, има и много съвременни заглавия!
  • От домашната библиотека на родителите или баба ти - ако си прочел класиките от библиотеката, можеш да обърнеш внимание и на онези преходни романи, които са били издадени някога, говорило се е за тях и после са забравени - нима не би си купил все такива от книжарницата ако имаше парите?
  • Книги на заем от приятели
  • От интернет книжарници с отстъпки
  • Като си купиш книга на старо от сергиите по улиците
  • Като си купиш книга от продавалника или някой друг сайт за продажба на употребявани вещи
  • От разни книжни блогъри - ако следиш такива ще видиш, че понякога все някой отваря една виртуална сергийка за подаряване или продаване на книги. Аз самата предлагах книги назаем преди, но никой не се отзова и за това вече не се рекламирам :)
  • От форуми за размяна на книги - един такъв има в Литературния клуб на бг-мама. Предлагаш и разменяш книги с хора от всички краища на страната.
  • От читанка или друга безплатна интернет библиотека.
  •  От офертите, които предлагат някои списания - списание с книга и то добри книги има. Тук се сещам за Журнал за жената, Стори, Космополитън...
  • Оставям списъкът отворен, за да го допълните вие!
Е, скъпи ми читателю и книголюбителю,  сам виждаш, че оправданието "Не чета, защото нямам пари за книги." на мен ми звучи така "Оценявам, че любовта към четенето значи, че човек е интелигентен, любознателен, умен и не знам там още какво, но аз не съм такъв,нито обичам да чета, въпреки това искам да се покажа пред теб като книголюбител без да се налага да говорим за книги, за това ще се оправдая с липсата на пари."
 И след като от девет кладенеца вода ти изкарах за това как не е нужно да си плащаш солено за всяка книга, ти ще кажеш - "Е да, ама книгите по всички тия места, които изреди, не са хубави." И тогава ще ти отвърна "Много поздрави от мене." :)

понеделник, 22 април 2013 г.

Първите ми рисунки с акрилни бои

Не ги измислих аз, а ги гледах от едни уроци ето тук.Има много интересни и полезни неща за който иска да се учи и не е никак толкова трудно, колкото изглежда.







Жилищни сгради - кв. Люлин 6, София

Да взема да се разпиша най-сетне. След случайно стечение на обстоятелствата така се случи, че получих диплома за висше образование специалност архитектура (магистър) и следователно от мен се очаква да проявявам някакъв минимален интерес към архитектурата. За да не разочаровам родителите, които вложиха толкова много в случайното ми образование, реших да направя няколко напъна и поне показно да покажа, че архитектурата не ми е най-съвсем безразлична.
Следях разни известни български блогове с коментари за съвременната архитектура главно в София и останах разочарована от публикуващите там. Това, което не ми хареса, е постоянният критицизъм и негативизъм, какво се прави всъщност - качват снимка на някоя сравнително нова сграда  я критикуват - колко зле била, как тук не трябвало да е така, там пък архитектът не пръстите, а не знам какво си оставил и прочие безсмислени истории. Това ме отказа от следенето на такива блогове и съвсем леко ме стимулира да покажа положителния пример.
Както си признах, не ме интересува архитектурата, случайно ми дадоха дипломата, не практикувам тази професия, от което следва, че мнението ми по тези въпроси не е меродавно. И все пак това не ми пречи да имам мнение и да не ме е срам да призная какво и защо ми харесва, с риск невежеството ми да проличи.
След една разходка из Люлин 6, забелязах някои по-нови блокчета, които ми се сториха
 интересни. За съжаление не можах да ги обиколя и разгледам по-обстойно, но все някой ден може и да си поправя грешката. Та, за първото блокче мога да кажа, че ми хареса етажирането, макар и да не ми се връзва баш баш в контекстната среда. На хората определено ще им се мокрят масите и столчетата на терасите, но за това пък ще ги грее повече слънце, отколкото мен, че не живея там. Е, верно че ще вижда всичко какво се случва на терасата на комшията отдолу, а този отгоре редовно ще ги праши като си тупа завивките сутрин, но въпреки това на мен ми харесва. Харесвам и цветовете. В тази ранна пролет, когато още нищо не се беше разлистило, цветовете внасяха топлина и свежест.
 На сегашните студенти тази сграда ще им е доста позната, особено тези от катедра "Жилищни сгради", защото присъства в учебника на арх. Б. Генова "Апартаментни сгради". Определено трябва някой ден да изляза специално за да гледам и снимам сгради, защото ми стана интересно. Къщичката ми хареса заради изчистените форми и белия цвят - непретенциозен, но в случая ефектен. Би било добре да се види по-отблизо какво що се случва и читаво ли се живее в това люлинско чудо.

 Каква приятна кооперацийка, рекох си, като минах покрай нея. До колкото ми е известно колегите архитекти, подвизаващи се като критици, от всичко най-мразят тези хубави свежи цветове, които започнаха от едно време насам да се появяват по измазаните ни фасади. Не разбирам какво толкова против имат жлъткото, резедавото, кремавото или нежно розовото. Като говорим за панелките - ооо, колко сиви, мрачни и подтискащи били, а като говорим за сегашните измазани и оцветени комбинации - леле какъв кич, цигания и не знам си какво.
  Ами аз лично с удоволствие бих си боядисала къщата в приятно розово.
Това, което ми хареса тук и ме накара да снимам, не са само свежите цветове, ами и като цяло раздвижената фасада. За мен тази сграда е пример за това как с малко средства може да се постигне приятен и непретенциозен вид. Всъщност именно тази сграда ме стимулира да не обръщам гръб на професията си, а да й дам шанс.

 С тази публикация поставям началото на новата ми връзка с архитектурата като си обещавам, че ще бъда по-отговорна, сериозна и постоянна в това, защото се убедих, че "Ако си малодушен и безволеви, няма да стигнеш до никъде".

Статията е отворена за коментар - какво ви харесва в това, което казах и показах? Какво бихте добавили от свое име и изобщо споделете нещо от вас си :)