Котенце - златно челце

Живели едно време дядо и баба. Те били много бедни: с трън да завъртиш у тях, няма какво да закачиш. Рекла веднъж бабата на дядото:
 - Вземи брадвата, дядо, иди в гората, отсечи едно дъбче, откарай го на пазара, продай го и купи торба брашно да опечем питка.
Стегнал талигата дядото, отишъл в гората и почнал да сече един дъб. От него изскочило котенце - златно челце, със златно ушенце и сребърно ушенце, златна козинка и сребърна козинка, златна лаичка и сребърна лапичка.
 - Какво искаш, дядо?
 - Ех, котенце - златно челце, прати ме бабата да отсека дъба, да го откарам на пазара, да го продам и да купя торба брашно за питка.
 - Връщай се вкъщи, дядо: ще имате брашно!
Върнал се вкъщи дядо, кога гледа: пълна ракла с брашно!
Опекла хляб бабата, нахранили се донасита с дядото, сетне му рекла:
 - Няма да е лошо сега да сваря триеница. Ама пък няма сол. Вземи брадвата, дядо, иди в гората, чукни по дъба, дано излезе онова котенце - златно челце: поискай му сол.
Взел дядото брадвата, отишъл в гората - чук, чук по дъба. Изскочило котенце - златно челце, със златно ушенце и сребърно ушенце, златна козинка и сребърна козинка, златна лапичка и сребърна лапичка.
 - Какво искаш, дядо?
 - Ех, котенце - златно челце: имаме си хляб, нямаме си сол!
Връщай се вкъщи, дядо: ще имате сол!
Върнал се вкъщи дядо, кога гледа - пълна торба сол!
Сварила бабата триеница, харанили се донасита с дядото, сетне му рекла:
 - няма да е лошо сега да си хапнем и зеленце. Наостри брадвата, дядо, прескочи до гората, чукни по дъба, дано излезе онова котенце - златно челце: поискай му зеле.
Наоистрил дядото брадвата, отишъл в гората - чук чук по дъба. Изскочило котенце - златно челце, със златно ушенце и сребърно ушенце, златна козинка и сребърна козинка, златна лапичка и сребърна лапичка.
  - Какво искаш, дядо?
 - Ех, котенце - златно челце: имаме си хляб, имаме си сол - зеле си нямаме!
 - Връщай се вкъщи, дядо: ще имате зеле!
Върнал се вкъщи дядото, кога гледа - пълна каца със зеле.
Рекла бабата:
 - Леле, че хубаво! Де да имаше и сланинка... Щяхме да наготвим зеленце, сланинка да запържим. Хайде, не мързелувай, дядо, иди в гората, чукни по дъба, дано излезе онова котенце - златно челце: поискай му сланина.
ВЗел дядо брадвата, отишъл в гората, чук, чук по дъба... Излязло котенце - златно челце, със златно ушенце и сребърно ушенце, златна козинка и сребърна козинка, златна лапичка и сребърна лапичка.
 - Какво искаш, дядо?
 - Ех, котенце - златно челце, иска бабата и малко сланинка със зелето.
 - Добре, дядо, връщай се вкъщи: ще имате сланинка!
Върнал се вкъщи дядото, а там цяло каче сланина!
Зарадвал се дядото, зарадвала се бабата. Заживели си те сговорно и честито, и децата гощавали, приказки им разправяли.
И до сега си живеят, питки пекат, зеле със сланинка си хапват.
Приказката наша свърши вече, а на мен ми се пада медено геврече.