Добър ден, тъга

автор: Франсоаз Саган
издателство: Фама
страници: 144
корична цена: 12.00 лв
налична в Столична библиотека

За книгата:
Такава приятна атмосфера и с такъв хубав език е описана, че сякаш бях там и наблюдавах какво се случва. Книжката се чете за един ден, да, на един дъх, както се казва, но може би по-скоро защото е тънка, а не защото нямаш търпение да разбереш какво ще стане по-нататък. Действието се развива в миналия век, героите са едни там петима души, между които се случват разни неща. Историята е може би малко нереална и пренасилена, но простимо. За еднократен прочит и кратък размисъл след това става, но не съм сигурна дали бих се върнала към авторката. Някак си очаквах повече. Хм.
Какво харесах в книгата:
Харесаха ми описанията на външния вид и характера на героите, стилът като цяло ми хареса, както и природните картини и морския вкус... Сякаш бях там, сякаш гледах филм, толкова ясно виждах вилата, морето, пясъка, боровата горичка...
Какво не харесах в книгата:
Това, че бързо свърши. :) 

Сайонара

автор: Мариан Кийс
издателство: Бард
страници: 464
корична цена: 11.99лв
налична в Столична библиотека

За книгата:
Това е първата книга на Мариан, която чета, няма да си взимам други нейни книги, по-надолу ще обясня защо, иначе "Сайонара" ми хареса. Много герои, всеки със своя история, така че не ти е скучно в нито един момент докато четеш и в същото време няма някакви преплетени истории и интриги, които да те натоварват. Изненадващо за жанра си, е засегната доста сериозна тема, макар и не съвсем разгърната.
Става за един път.
Какво харесах в книгата:
Тук ще издам някои неща от съдържанието, помисли дали да продължиш да четеш, ако искаш да си я вземеш.
Харесват ми малките и незначителни подробности, които правят книгата различна и цветна - начинът на обличане на Ана, начинът, по който описва работата си, мокрите храсти, в които се завира Хелън и свежият й език.
За разлика от другите чиклити, които съм чела, тук Ана е на повече от 30 и си обича работата. Всъщност тя е нейният пристан и начин да се справи с мъката. 
Харесах това, че Ана е по-зряла и сериозна, отколкото другите Ани в чиклитите, не е типичната и вече изтъркана като типаж несръчна неудачница, която изпада в нелепи "комични" ситуации. Тук Мариан много приятно е излязла от това банално клише.
Какво не харесах в книгата:
Като типичен хетерофил - не ми харесаха хомосексуалните персонажи. Смятам, че клишето в чиклит да присъстват такива герои, е изкуствено и доста тенденциозно наложено и не е избор на автора, а на този, който позволява дадена книга да се издаде. С каква цел? Най-вероятно манипулация и внушаване на хората, че "това е нещо нормално". Хвърлих един поглед и на другите книги на авторката и фактът, че и там изкуствено е вмъкнала хомосексуалисти, абсолютно ме отказа да се върна отново на нея.
Също така не харесах идеята за разговор с мъртъвци, прибягване до медиуми и прочие сатанистки дивотии.

Ако знаех, че тези неща присъстват в книгата, щях да я пропусна. Иначе беше хубава, но не чак толкова, колкото нещата, които съм чела на Александра Потър и Софи Кинсела. Предимство беше по-големият обем - обичам дебели книги. :)

Моята хубавичка

Цветя

 В това сандъче бях засадила кученца, но покара тагетис. Хм, сигурно има нещо общо с това, че миналата година съм садила тагетис.

А в тези две тарелки от ягоди изсипах едно пакетче семенца на калдъръмче. Все още не се вижда,но мисля, че са тръгнали някакви стръкчета, дано пораснат и ме зарадват, пък било то и по-късно.

Кафявко

Необходими продукти:

150 г натурален шоколад
150 г млечен шоколад
250 г масло
7 яйца
350 г захар (1 ч.ч. е 200 г)
2 ванилийки
щипка сол
350 г брашно (1 ч.ч. е 150 г)
1/2 пакетче бакпулвер
За глазурата:
още 100 г шоколад/марципан
150 мл сладкарска сметана
50 г масло

Приготовление:
1. Шоколадите се натрошават на парчета и се разтопяват на водна баня* заедно с маслото.
2. В дълбок съд се сместват захарта, солта и яйцата. Разбиват се с миксер, добавя се шоколадовата смес и се разбива на ниски обороти.
3. Прибавят се пресятото брашно и бакпулверът.
4. Тава се намазва с малко масло, тестото се сипва в нея, изравнява се и се изпича в предварително загрята фурна. Внимавайте да не го препечете, защото ще стане сух, по-добре да остане лееееко недопечен. Можете да разберете дали е готов като го бучнете с вилица - по нея трябва да останат малко трохички - значи е готов.
5. Останалият шоколад, сметаната и маслото се сместват и разтопяват на водна баня.
6. Сладкишът се нарязва на ромбчета и се залива с глазурата. Оставя се за 1-2 часа.
7. Ммммм.

Източник:
Сп. Кулинарен журнал с малко промени.

Последната лекция

автор: Ранди Пауш
издателство: Хермес
страници: 240
цена: 14.95лв

Много прехвалена книга, разтърсваща била, карала те да се замислиш, не знам какво си още. Не ми хареса, прочетох я, защото видях, че се чете бързо и няма да ми отнеме много време, но е толкова, хм, каква дума да използвам... лековата, повърхностна, вестникарска, е да и непринудена, че повече няма накъде. Авторът, Бог да го прости, си личи, че не е изнасял лекцията си с някаква комерсиална цел. Искал е просто да разкаже за живота си пред много хора - последните му минути слава. Хубаво, сам си каза, че е себично (не помня каква дума точно използва той), но е човешко. Със същия успех такава книга може да напише всеки един от нас, който е живял малко повече от 20 години.

Когато виждаш, че не правиш нещо както трябва и вече никой не си прави труда да ти го казва, значи нямаш работа на това място.

Избрах този цитат, защото ми напомни за мен и отношението на тези, които трябваше да ми дадат шанс, но не го направиха. Затвориха си очите, отписаха ме.

Според мен, ако работиш повече часове от някой друг, през това време ти ставаш по-добър в съответната област.

А това трябва да си го спомням по-често.

Толкоз.

Гювече с пролетни картофи

Необходими продукти:

1 кг пресни картофи
50 г краве масло
50 мл олио
300 г заквасена сметана
200 г кашкавал
2 стръка пресен лук
5 стръка копър
1 кубче пилешки/зеленчуков бульон
сол на вкус
150 мл прясно мляко
2 яйца
малко сиренце

Приготовление:
1. Картофите се остъргват, измиват и нарязват на кубчета.
2. Предварително разтопеното масло и олиото се смесват и с тях се поливат картофите. Посоляват се, разбъркват се и се разпределят в глинени гювечета. Поставят се във фурната и се пекат на 220 градуса. Основно правило при печенето с глинени съдове е да се поставят в незагрята фурна, за да не се напукат. Сега може да се добави и пилешкият/зеленчуковият бульон.
3. В купа се разбъркват сметаната с настъргания кашкавал, нарязаните на дребно лук и копър, разбитите яйца, натрошеното сирене и прясното мляко. Тази заливка се разпределя върху гювечетата и отново се връщат във фурната, като температурата се намалява на 200 градуса. Пече се до получаване на златист цвят.

Източник: вестникът на Кауфланд с някои мои изменения.

Бръшлянко

 Ето го бръшлянко. Най-новото ми цветно попълнение. Взехме го за два лева от намалените стоки на икеа - на снимката изглежда добре, но всъщност загиваше и за това беше толкова намален, останал самичък на рафтчето. Много обичам да взема някое цветенце, което е оставено на загиване и да си го приютя. Вече две седмици се опитвам да го възстановя, но май ще го загубя. :(