събота, 27 април 2013 г.

Моята градинка





Моите малки цветя-герои: личи си, че не ме бива в цветарството, но колкото ми е по силите се старая никой да не загине.
На първата снимка е едно каланхое, което съвсем загиваше когато го купих от едно цветно изложение в НДК преди няколко години. Развиваше се добре, докато не реших миналото лято да го сложа на слънце и да ида на море. Освен всичко друго, е паднало през прозореца и четири дена е лежало забравено зад блока, сега тепърва започва да се възстановява.
  Тук тия клечки с малки листенца по тях е един пет годишен портокал, който съвсем случайно се зася и си растеше що годе добре до тази зима, когато пак ме нямаше за седмица и всичките му листа окапаха.

 
Ето го пак портокалчето. Много хубаво ми стана като видях как покарват новите листа.
А във висящата кошничка е едно, дето не му знам името. Намерих едно стръкче във ВИАС и рекох да му дам шанс. То не ме разочарова и избуя много бързо, подарих го, като си оставих друго стръкче, което пак да си развия, но май не върви добре. Защо ли?


 Мушкатцето и то едвам ми крета, но цъфти. Бях си взела от баба на село много чепчици, но това единствено оцеля. Зимата го бях оставила на балкона и го поливах веднъж седмично има-няма и цъфна още февруари някъде.


Зюмбюлчето ми го подариха миналата година и като прецъфтя, го прибрах в един шкаф на балкона и този март съвсем случайно отварям шкафа  и гледам - а, какво е това покаралото? Направи два напъна да цъфне, но веднага щом покарваха стръкчетата с цветовете и изсъхваха. Нищо, и така ме радва, защото въобще не очаквах.


 Това е другото портокалче. То се възстанови малко по-трудно, но е толкова свежо сега!



 Горе е царица Азалия. Имам я от година. И преди съм имала азалии, които все загиваха, все пак са капризни цветя, имайки предвид липсата ми на цветарски нюх, сега се радвам и на това, че се е разлистила без да цъфти.
Алоето по-долу ми го подариха малко по-малко, отколкото е сега, пак преди около година. Развива се доста бавно, но нали колкото вложиш в нещо, толкова и ще получиш. Като отглеждам някое цвете карам на принципа проба-грешка, единствено за азалиите проучвах по-подробно как се гледат, но въпреки това скоро ми загиваха, тази е някакъв герой.



Африканската ми теменужка цъфти бяло. Би трябвало да цъфти бяло, но и с нея не се получават нещата. Преди имах една, и аз не помня откъде я имах, но беше разкошна и постоянно цъфтеше, подарих я, като си запазих едно-две листенца. Много дълго ги държах във вода докато покарат и го засадих. Това беше преди една две години и още не я виждам да си се разлиства щастливо и да е в подем, някак си ми се струва, че едвам се държи, както и останалите ми цветя...
В сандъчето посях кученца, но са останали миналогодишни семенца от туртата, та ще видим кое ще надвие. Имам и едни калдъръмчета, които трябва този месец да видят почва, че вече става много късно.





И, нали, накрая, едно нецветарско лъвче за разкош. :)
А  бе моето мнение е, че във всяка къща трябва да има и цветя, особено ако има и жена. Добри, лоши, малко или много са показателни за човека. Имала съм и много други - кактуси, литопси, колеуси, хлорофитуми, още портокали, мини розички, парички, иглики, но които са се развивали добре, съм ги раздавала, а които не - те сами си тръгваха от мен.

петък, 26 април 2013 г.

Входа на жилището

Комшията си е оставил входната врата леко открехната и ти надничаш вътре, да видиш как, аджеба, живее той, понеже никога не те е поканил на гости и не знаеш. Отиваш до съученичката, която тайно харесваш, уж да й заемеш някой учебник и майка й учтиво те пуска в коридора да почакаш, докато девойчето ти даде книжката. И ти, оставен сам, разглеждаш - просторно ли е, светло ли е, какви са стените, чист ли е подът, подредени ли са обувките и т.н., събираш информация.
За това сигурно казват, че антрето е визитката на дома, защото то ти дава първите впечатления, от които си изграждаш цялостна представа за жилището, а от там и за обитателите.
Като говорим за апартаментното жилище, най-често под "антре" имаме предвид "коридор". Според наредбата ширината му трябва да е минимум 1.30м когато свързва входната врата с другите стаи и поне 90см, когато свързва различни стаи.

Функции на входното пространство

Функцията на коридора, както казахме, е да свърже жилището с външния свят, както и различните помещения и жилищни групи.
В нашите географски ширини наличието на антре в жилището е от голямо значение най-малкото заради климатичните условия - влизаш с калните обувки, мокрия чадър, снега по чантата и палтото и трябва да се вкараш в ред. Да не говорим за студа, който също така си внесъл. Това в по-топлите страни го няма, още повече, че на много места хората си ходят с обукви вкъщи, докато ние се дупим на входната врата, събуваме се, наместваме тук-там прокъсаните чорапи, обуваме чехли и чак тогава отиваме в хола. Така де, първо си мием ръцете. :)
Както споменахме, коридорът има свързваща функция между отделните помещения. Група ден - дневна, кухня, трапезария, кабинет, се разделят от група нощ - спалня. В маломерните апартаменти, където всеки квадратен метър е от значение, има варианти с преходни стаи, както е при мен. За да си отида в спалнята, трябва да мина през дневната. Това е мнооооого неудобно, но е въпрос за друга тема.
Коридорът ще предпази дневната ми от миризмата на пържени картофки в кухнята. Дори и да отворя прозореца и вкюча пароловителя, ако двете помещения не са разделени, миризма има. Влага също.
Коридорът ще изолира шума (така де, музиката) от стаята на дъщеря ми, когато искам да подремна на дивана в хола.
Друга функция на коридора е "съхранителната". Освен шкафа за обувки, закачалката за якета и чадъри, ако имам повече място, мога да си сложа някое гардеробче или шкафче.

Проблеми и задачи при проектиране на входното пространство в апартамента

 Тъй като коридорът е обслужващо помещение, то при проектирането на апартаменти трябва да се стремим да сведем площта му до минимум, но и като не забравяме, че все пак коридорът трябва да го има и трябва да отговаря на някои изисквания - като ширината, повтарям, мин. 1.30м, когато говорим за входно пространство или 0.9м, когато е просто между стаите, който случай май не се среща много често.
Всякакви завои, ъгли, особено остри, трябва да се избягват. Ако коридорът се "проточи", е желателно да ширината му също да се увеличи, за да не се създаде подтискащо усещане за дълъг тъмен тунел.
За разлика от еднофамилните жилищни сгради, където площта не е кът, при апартаментите коридорът няма излаз на фасада. Естественото си осветление той получава от остъклени частично или цялостно врати (на дневната или кухнята).
В по-големите апартаменти има изискване в коридора да се осигури поне 1 кв.м. корпусна мебел за съхранение. Иначе къде ще си приберете прахосмукачката?

Основните проблеми, с които се борят интериорните дизайнери при обзавеждането на антрето са: малкото пространство и липсата на достатъчно естествена светлина, както и на идентичност и стил.
Най-елементарните начини за справяне с тези проблеми в общи линии са:
  • боядисване на стените в бял или близък до белия цвят, за да се създаде усещане за светлина и простор
  • окачване на огледало в тънка рамка на някоя от стените - отново илюзия за простор
  • при възможност за обзавеждане - ниски шкафове или високи, но по-тесни шкафове, за да се избегне усещането за тежест и монолитност, което би създало един тъмен гардероб, примерно
  • изчистени откъм детайл мебели в един стил и меки светли цветове
  • избягване на разделяне на пространството  със смяна на настилката на пода или оформлението на стените
  • осигуряване на достатъчно силно изкуствено осветление
Мога да изцепя тук разни снимки от интернет, но не мисля, че е удачно. Който се интересува от темата, вече достатъчно е гугълствал и просто да копирам нещо, може само да разочарова читателят, за това ще си позволя по-късно да кача реални снимки на реални коридори и антрета и ще обсъдя недостатъците и проблемите в техните решения, както и начините за справяне с тях.
Чувствайте се свободни да коментирате, питате, обсъждате и може маааалко да критикувате. А ако много искате, може и снимка на антрето да си пратите, за да я обсъдим - по пощата, или тук на всеослушание. ;)


вторник, 23 април 2013 г.

Откъде да се набавим с книги, ако нямаме пари за нови?

Днес е международният ден на книгата и авторското право. По този повод искам да споделя някои мои открития за книгите и четенето.
Имах една позната, която много се хвалеше, че е голяма читанка още от малка, но сега не чете, защото няма пари за книги. Едно от нещата, за които аз не пестях пари, бяха именно книгите. Но сега, като безработна, пък и като се дигнаха цените (вие забелязахте ли това? някак си тихомълком един средностатистически роман от 11.99лв се дигна на 14.99-16.99лв), започнах повече да размислям заслужава ли си да дам тези пари за нещо, което ще прочета и после ще оставя, а в най-добрия случай ще прочета още веднъж?
Започнах да търся други начини за четене без да се налага да давам тия пари от сиромашкото си портмоненце. И се оказа, че има ли желание, начин винаги се намира.
Откъде можеш да четеш ако нямам пари за нови книги:
  • От градската библиотека - не подценявайте градските библиотеки както аз правех преди - в тях освен ценните класики, има и много съвременни заглавия!
  • От домашната библиотека на родителите или баба ти - ако си прочел класиките от библиотеката, можеш да обърнеш внимание и на онези преходни романи, които са били издадени някога, говорило се е за тях и после са забравени - нима не би си купил все такива от книжарницата ако имаше парите?
  • Книги на заем от приятели
  • От интернет книжарници с отстъпки
  • Като си купиш книга на старо от сергиите по улиците
  • Като си купиш книга от продавалника или някой друг сайт за продажба на употребявани вещи
  • От разни книжни блогъри - ако следиш такива ще видиш, че понякога все някой отваря една виртуална сергийка за подаряване или продаване на книги. Аз самата предлагах книги назаем преди, но никой не се отзова и за това вече не се рекламирам :)
  • От форуми за размяна на книги - един такъв има в Литературния клуб на бг-мама. Предлагаш и разменяш книги с хора от всички краища на страната.
  • От читанка или друга безплатна интернет библиотека.
  •  От офертите, които предлагат някои списания - списание с книга и то добри книги има. Тук се сещам за Журнал за жената, Стори, Космополитън...
  • Оставям списъкът отворен, за да го допълните вие!
Е, скъпи ми читателю и книголюбителю,  сам виждаш, че оправданието "Не чета, защото нямам пари за книги." на мен ми звучи така "Оценявам, че любовта към четенето значи, че човек е интелигентен, любознателен, умен и не знам там още какво, но аз не съм такъв,нито обичам да чета, въпреки това искам да се покажа пред теб като книголюбител без да се налага да говорим за книги, за това ще се оправдая с липсата на пари."
 И след като от девет кладенеца вода ти изкарах за това как не е нужно да си плащаш солено за всяка книга, ти ще кажеш - "Е да, ама книгите по всички тия места, които изреди, не са хубави." И тогава ще ти отвърна "Много поздрави от мене." :)

понеделник, 22 април 2013 г.

Първите ми рисунки с акрилни бои

Не ги измислих аз, а ги гледах от едни уроци ето тук.Има много интересни и полезни неща за който иска да се учи и не е никак толкова трудно, колкото изглежда.







Жилищни сгради - кв. Люлин 6, София

Да взема да се разпиша най-сетне. След случайно стечение на обстоятелствата така се случи, че получих диплома за висше образование специалност архитектура (магистър) и следователно от мен се очаква да проявявам някакъв минимален интерес към архитектурата. За да не разочаровам родителите, които вложиха толкова много в случайното ми образование, реших да направя няколко напъна и поне показно да покажа, че архитектурата не ми е най-съвсем безразлична.
Следях разни известни български блогове с коментари за съвременната архитектура главно в София и останах разочарована от публикуващите там. Това, което не ми хареса, е постоянният критицизъм и негативизъм, какво се прави всъщност - качват снимка на някоя сравнително нова сграда  я критикуват - колко зле била, как тук не трябвало да е така, там пък архитектът не пръстите, а не знам какво си оставил и прочие безсмислени истории. Това ме отказа от следенето на такива блогове и съвсем леко ме стимулира да покажа положителния пример.
Както си признах, не ме интересува архитектурата, случайно ми дадоха дипломата, не практикувам тази професия, от което следва, че мнението ми по тези въпроси не е меродавно. И все пак това не ми пречи да имам мнение и да не ме е срам да призная какво и защо ми харесва, с риск невежеството ми да проличи.
След една разходка из Люлин 6, забелязах някои по-нови блокчета, които ми се сториха
 интересни. За съжаление не можах да ги обиколя и разгледам по-обстойно, но все някой ден може и да си поправя грешката. Та, за първото блокче мога да кажа, че ми хареса етажирането, макар и да не ми се връзва баш баш в контекстната среда. На хората определено ще им се мокрят масите и столчетата на терасите, но за това пък ще ги грее повече слънце, отколкото мен, че не живея там. Е, верно че ще вижда всичко какво се случва на терасата на комшията отдолу, а този отгоре редовно ще ги праши като си тупа завивките сутрин, но въпреки това на мен ми харесва. Харесвам и цветовете. В тази ранна пролет, когато още нищо не се беше разлистило, цветовете внасяха топлина и свежест.
 На сегашните студенти тази сграда ще им е доста позната, особено тези от катедра "Жилищни сгради", защото присъства в учебника на арх. Б. Генова "Апартаментни сгради". Определено трябва някой ден да изляза специално за да гледам и снимам сгради, защото ми стана интересно. Къщичката ми хареса заради изчистените форми и белия цвят - непретенциозен, но в случая ефектен. Би било добре да се види по-отблизо какво що се случва и читаво ли се живее в това люлинско чудо.

 Каква приятна кооперацийка, рекох си, като минах покрай нея. До колкото ми е известно колегите архитекти, подвизаващи се като критици, от всичко най-мразят тези хубави свежи цветове, които започнаха от едно време насам да се появяват по измазаните ни фасади. Не разбирам какво толкова против имат жлъткото, резедавото, кремавото или нежно розовото. Като говорим за панелките - ооо, колко сиви, мрачни и подтискащи били, а като говорим за сегашните измазани и оцветени комбинации - леле какъв кич, цигания и не знам си какво.
  Ами аз лично с удоволствие бих си боядисала къщата в приятно розово.
Това, което ми хареса тук и ме накара да снимам, не са само свежите цветове, ами и като цяло раздвижената фасада. За мен тази сграда е пример за това как с малко средства може да се постигне приятен и непретенциозен вид. Всъщност именно тази сграда ме стимулира да не обръщам гръб на професията си, а да й дам шанс.

 С тази публикация поставям началото на новата ми връзка с архитектурата като си обещавам, че ще бъда по-отговорна, сериозна и постоянна в това, защото се убедих, че "Ако си малодушен и безволеви, няма да стигнеш до никъде".

Статията е отворена за коментар - какво ви харесва в това, което казах и показах? Какво бихте добавили от свое име и изобщо споделете нещо от вас си :)