вторник, 11 февруари 2014 г.

Жълтите очи на крокодилите

автор: Катрин Панкол

страници: 430
цена: 14лв
издателство: Колибри

Истината е, че очаквах повече. Героите са много, сюжетите са интересни, характерите са различни, макар и еднопластови и като цяло историята се разказва някак си повърхностно, елементарно. Искаше ми се авторката повече да се задълбочи в емоциите на героите, по-подробно да разкаже какво се случва, как се развиват в главите си. Не се усети промяната във Филип, нито в Жозефин, просто са споменати факти - той е станал по-човечен, тя е отслабнала и прочие, но как се е стигнало до там, какво са усетили, чувствали, мислили, как са се развили главите им... не става ясно.
Отношенията на Жозефин с майка си Анриет според мен са ключови за поведението й. Но тази сюжетна линия замря - казала дъщерята някакви неща на едно събиране, после си спомнила нещо докато седяла с главата в мивката и толкоз. Аз дори не разбрах, че е била под течащата вода - после дъщеря й не е казала нищо за мократа коса, най-малкото.
На места вулгарният речник ми идва в повече, особено в началото. Изглежда сякаш авторката нарочно е писала така, за да грабне вниманието на определена аудитория, но после е загубила тази последователност - Марсел вече не говори по-цинично от другите.
Смъртта на Антоан на края не ми дойде добре, за мен това си беше чисто и просто премахване на герой, с когото просто не знаеш какво да правиш, как да го вмъкнеш по-нататък. Същата история и с Анриет. Честно казано не виждам какво още толкова има да се случва с тези хора в следващите два доста дебели тома. Като цяло очаквах доста по-заплетени истории и интриги, изненадващи обрати и остроумни моменти, но и така става.
Да, с една дума - става. Лека, приятна, неангажираща и съвсем непретенциозна книга с, бих казала, оригинално, но не най-адекватно заглавие.