Моите малки цветя-герои: личи си, че не ме бива в цветарството, но колкото ми е по силите се старая никой да не загине.
На първата снимка е едно каланхое, което съвсем загиваше когато го купих от едно цветно изложение в НДК преди няколко години. Развиваше се добре, докато не реших миналото лято да го сложа на слънце и да ида на море. Освен всичко друго, е паднало през прозореца и четири дена е лежало забравено зад блока, сега тепърва започва да се възстановява.
Тук тия клечки с малки листенца по тях е един пет годишен портокал, който съвсем случайно се зася и си растеше що годе добре до тази зима, когато пак ме нямаше за седмица и всичките му листа окапаха.
А във висящата кошничка е едно, дето не му знам името. Намерих едно стръкче във ВИАС и рекох да му дам шанс. То не ме разочарова и избуя много бързо, подарих го, като си оставих друго стръкче, което пак да си развия, но май не върви добре. Защо ли?
Мушкатцето и то едвам ми крета, но цъфти. Бях си взела от баба на село много чепчици, но това единствено оцеля. Зимата го бях оставила на балкона и го поливах веднъж седмично има-няма и цъфна още февруари някъде.
Зюмбюлчето ми го подариха миналата година и като прецъфтя, го прибрах в един шкаф на балкона и този март съвсем случайно отварям шкафа и гледам - а, какво е това покаралото? Направи два напъна да цъфне, но веднага щом покарваха стръкчетата с цветовете и изсъхваха. Нищо, и така ме радва, защото въобще не очаквах.
Това е другото портокалче. То се възстанови малко по-трудно, но е толкова свежо сега!
Горе е царица Азалия. Имам я от година. И преди съм имала азалии, които все загиваха, все пак са капризни цветя, имайки предвид липсата ми на цветарски нюх, сега се радвам и на това, че се е разлистила без да цъфти.
Алоето по-долу ми го подариха малко по-малко, отколкото е сега, пак преди около година. Развива се доста бавно, но нали колкото вложиш в нещо, толкова и ще получиш. Като отглеждам някое цвете карам на принципа проба-грешка, единствено за азалиите проучвах по-подробно как се гледат, но въпреки това скоро ми загиваха, тази е някакъв герой.
Африканската ми теменужка цъфти бяло. Би трябвало да цъфти бяло, но и с нея не се получават нещата. Преди имах една, и аз не помня откъде я имах, но беше разкошна и постоянно цъфтеше, подарих я, като си запазих едно-две листенца. Много дълго ги държах във вода докато покарат и го засадих. Това беше преди една две години и още не я виждам да си се разлиства щастливо и да е в подем, някак си ми се струва, че едвам се държи, както и останалите ми цветя...
В сандъчето посях кученца, но са останали миналогодишни семенца от
туртата, та ще видим кое ще надвие. Имам и едни калдъръмчета, които
трябва този месец да видят почва, че вече става много късно.
И, нали, накрая, едно нецветарско лъвче за разкош. :)
А бе моето мнение е, че във всяка къща трябва да има и цветя, особено ако има и жена. Добри, лоши, малко или много са показателни за човека. Имала съм и много други - кактуси, литопси, колеуси, хлорофитуми, още портокали, мини розички, парички, иглики, но които са се развивали добре, съм ги раздавала, а които не - те сами си тръгваха от мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар